Как да се предпазим от трихинелоза

Доц. д-р Димитър ВУЧЕВ е роден на 30 май 1942 г. в Пазарджик. Завършил е ВМИ в София през 1968 г. Работи като участъков лекар от 1969 г. до 1973 г. От 1973 г. завежда кабинет "Паразитни болести" в Националния център по заразни и паразитни болести, а от 2006 г. ръководи секция "Паразитология и тропически болести" към Медицинския университет в Пловдив. Един от добрите познавачи на трихинелозата в България.

- Доц. Вучев, какво представлява трихинелозата?
- Трихинелозата е тежко протичаща, понякога смъртоносна паразитна болест при месоядните бозайници и хората. Причинител на заболяването е малък кръгъл червей  - трихинела спиралис, открит на 2 февруари 1835 г. от студента по медицина Джим Пейджет при аутопсия. Оттогава започват проучванията върху биологичния цикъл, начина на заразяване и болестните прояви.
През 1863 г. в Хедерлебен, Германия, по време на сватба от консумация най-вероятно на медвурст (приготвя се от сурово свинско месо) се разболяват от трихинелоза над 337 души, от които 101 умират. 30 на сто е била тогава максималната смъртност при тежък епидемичен взрив.
По време на икономическата криза, през 1934 г., в Бостън по паталого-анатомични находки се установява, че независимо от какво са починали хората, около 25 процента от тях са имали наличие на трихинелни ларви в мускулатурата. В Америка не е въведана трихинелоскопията - използва се дълбоко замразяване на месото.
Американският учен Н. Стол установил, че през 1947 година 16 на сто (21 милиона) от населението на САЩ е болно от трихинелоза.
В края на XIX век в Европа се въвежда изследване на всички кланнични свински меса.
Досега по света са описани десет вида причинители на заболяването.
- Кога се е заговорва за трихинелозата в България? 

Преди да се консумира месото, задължително трябва да се изследва

- През 1882 г. Кръстьо Мирски, педагог във Варна, отпечатва за първи път научнопопулярна статия за трихинелозата като заболяване, а през 1884 г. ветеринарният лекар Ф. Хелковски във Велико Търново открива трихинелоза в домашно прасе. Задължителна трихинелоскопия на свинско месо у нас се въвежда със закон през 1910 г., а от 1922 г. е въведена задължителна регистрация на случаите с трихинелоза наред с маларията и други заразни заболявания.
- Разкажете за развитието на болестта у нас.
- Преди 1990 година трихинелозата в България беше рядко явление, което се дължеше най-често на консумирано глиганско месо. В големите свинеферми имаше строг ветеринарно-медицински контрол. След това нещата се промениха. Намаляха случаите от заразяване с глиганско и рязко се повиши заболяемостта след консумиране на свинско месо. Свидетели сме на ежегодни епидемични взривове и спорадични случаи. Броят им значително нарасна след 1992 година поради ликвидиране на държавните кланици, а оттам и занижения контрол.
През 1993 г. ръководството на завод "Стомана" Перник, направило голям банкет на празника на металурга. В менюто влизали пържоли и кюфтета от свинско, собствено производство - неизследвано. След няколко седмици облажилите се металурзи започнали да окапват един след друг. Оформил се страхотен незапомнен в България епидемичен взрив. Заболели от трихинелоза над 160 човека в тежка и лека форма. Епидемията продължила няколко месеца.
В периода 1997 г. - 2006 г. са регистрирани 94 трихинелозни взрива и 124 спорадични случая. Заразени са били 2056 души, заболели са 1133 и са констатирани два смъртни случая. Днес степента на заболяемост в България от трихинелоза, на човек от населението, е по-голяма отколкото средната за света.
- Как протича болестта при хората?
    - Заболяването започва най-често от 5 до 25 дни след консумация на заразено с трихинелоза месо. То протича много разнообразно. Симптомите - стомашно-чревен дисконфорт, висока температура, отоци по лицето, зачервяване на конюктивите на окото и болка по цялата мускултура - са кръстосани със симптоми на над 60 болести. Заболяването често наподобява грип, заушка, пневмония, ревматизъм, менингит, алергия, бъбречни кризи. На пръв преглед, ако няма типични прояви, лекарят може да се ориентира към погрешна диагноза.
Степента на заболяването зависи от количеството на паразита в консумираното месо, от кратността и количеството погълнато месо, от степента на термичната обработка на месото и от имунобиологичното състояние на човешкия организъм.
При малка консумация на трихинелозно месо може да има зараза без заболяване.
- На какво се дължат смъртните случаи?
- В миналото лечението беше проблем. Нямаше специфичен медикамент в целия свят и се прилагаха понижаващи температурата, болкоуспокояващи, потискащи алергичните реакции и общоукрепващи лекарства. Това беше медицинската помощ и ако оцелее заразеният - оцелее. Най-често тежко болните умираха от миокардит. Лекарства за лечение на трихинелоза се появиха в България едва през 70-те години. Не са 100 процента ефективни, но по определена схема и в болнична обстановка шансовете да оцелее болният са големи. Много рядко има смъртни случаи, и то са вследствие на късно поставена диагноза.
- Кои са основните носители на трихинелоза?
- Домашните прасета обикновенно се заразяват при ядене на гризачи, но има и сензационни случаи. Ловец убил трхинелозна лисица, одрал я и нахранил с нея домашното си прасе. Преди 15-ина години в Стрелчанския край имало една свинеферма. Прочул се стопанинът й в махалата, че залагал капани за котки. Дерял ги, продавал кожата им, а месото давал на прасетата. След време заболял от трихинелоза и той, и семейството му.
- Дават ли 100 на сто гаранция методите за откриване на трихинелозата?
- У нас се използват два метода - трихинелоскопиране и смилане на мускултурата в изкуствен домашен сок.
Трихинелоскопирането е широкоизползван метод. Капсулирани трихинели се търсят основно в мускулите на диафрагмата, междуребрените мускули и дъвкателните мускули. Вземат се поне 24 късчета месо, колкото едно просено зърно. Слагат се на трихинелоскопната плочка в специални позиции и се микроскопират.
Това следва да се прави от професионалист, защото понякога може да се сбърка и да не се види трихинелната ларва. И въпреки това трихинелоскопията не дава 100-процентова гаранция при слабо опаразитени животни.
    Методът на диагностика на трихинелозата чрез смилане на месо в изкуствен домашен сок е по-съвършен и с максимална степен на откриваемост, но се използва в лабораториите на по-големите месодобивни предприятия.
Когато се открият мускулни трихинели, месото се унищожава чрез изгаряне.
- Как де се предпазим от трихинелоза?
- Най-важното е да не се консумира месо с неясен произход.
Осоляването, опушването, сушенето и готвенето в микровълнови печки не унищожава трихинелите.
Когато имаме съмнение за произхода на месото, в никакакъв случай да не се правят луканки и да не се яде алангле. Месото трябва да бъде нарязано на малки късове и обработено термично най-малко при 80 градуса в продължение на 15 минути.
Готвенето в тенджери под налягане убива трихинелите.
Замразяването на свинско месо с дебелина на късовете до 10 см при минус 20 градуса, за 20 дни убива ларвните форми. То не заразява човека, но токсините, които отделят трихинелните ларви, причиняват стомашно-чревни растройства.
- Да завършим с нещо любопитно.
- През 80-те години имах в Родопите тежко болен от трихинелоза пациент. В началото твърдеше, че се е заразил от глиган, но накрая си призна, че е ял мечешко месо и ме помоли: "Докторе, не ме издавай, че знаеш какво ме чака." Тъй като мечките са забранени за отстрел, месото им е рядък източник на епидемии. Колкото и да е учудващо, преди десетина години във Франция имаше епидемичен взрив на трихинелоза от консумация на конско месо, въпреки че конят е тревопасно животно.